Классный журнал

Пловдивската гимназия е уникално явление в българската история.Тя е създадена в най-критичния момент от Възраждането, когато протича мъчителният процес на раждане на българската нация, за да участва успешно в ускоряването на този процес. Когато на 1 септември 1850 г. училището е открито, едва ли някой е могъл да предположи, че само за една учебна година то ще порасне, съзрее и докаже, че дава по-високи знания от прочутото Елинско средно училище в града. Бурното възходящо развитие на пловдивското епархийско класно училище "Св. Кирил и Методий", обявено през 1868 година за гимназия, и неговите изключителни учебни резултати разрушават градените с векове гръцки митове, че българите не са способни да упражняват интелектуален труд и че на български език не могат да се преподават научни познания. Само за няколко десетилетия Пловдивската гимназия отвоюва Пловдив от елинизма, възстановява българското му име и превръща града в най-голям културен център на страната и крепост на българския национален дух. Получили първата закалка в борбата срещу гърцизма в Пловдив, възпитаниците на това училище се отправят към градовете и селата на Тракия и Македония, където пръскат животворните лъчи на знанието, будят народното съзнание, възстановяват националната гордост и националното самочувствие на населението и очертават българския характер на тези области. Под мъдрото ръководство на нейните високообразовани директори Найден Геров, Константин Геров, Йоаким Груев,Атанас Беляев, Христо Стоянов, Христо Павлов, Димитър Николов Благоев и Васил Попович гимназията се утвърждава не само като най-голям просветен център в българия, но и като своеобразна школа, в която се възпитават борците за осъществяване на висшите национални идеали. В това училище Любен Каравелов се учи на дълг и вярна служба на народа, Васил Левски замисля създаването на революционната организация, обричат се на жертва за свободата на своя народ бъдещите ръководители на Априлското въстание Стоян Заимов, Тодор Каблешков, Петър Бонев, Никола Караджов, Найден Попстоянов, Нешо Попбрайков, Искрьо Мачев, Георги Нейчев, Христо и Георги Търневи, Стоян Попов, Христо Благоев, Никола Беловеждов, Сава Попевстатиев и Георги Чолаков. Пловдивската гимназия взема активно участие в борбата на своя народ за национално обединение. Питомците на училището са най-пламенните участници в съединистките акции, повече от половината ученици защитават Съединението, като се сражават геройски по фронтовете на Сръбско-българската война. Възпитаниците на гимназията Михаил Герджиков, Гьорче Петров, Пере Тошев и Христо Татарчев са талантливи ръководители на македоно-одринското движение. Дълги години след Освобождението Пловдивската гимназия продължава да бъде водещо учебно заведение в страната. Показател за солидната подготовка на випускниците на Пловдивската гимназия е фактът, че до двадесетте години на века много европейски университети признават дипломите на училището без изискваната консулска заверка. През есента на 1885 г. всичко е било подготвено за откриване на юридически факултет към гимназията, но проблемите на държавата около Съединението и обстоятелството, че почти всички кандидати за постъпване в този факултет заминават за фронта, осуетяват идеята за превръщането на Пловдив в пръв университетски град на България. Стремите